Нормалната пигментация на кожата е расова и индивидуална особеност на хората. Откритите части на кожата, изложени на слънчева светлина са по-силно пигментирани. При много русите хора по кожата на лицето и ръцете могат да се намерят дребни светлокафяви петна, наречени лунички (ephelides), a при някои бременни жени се появят жълтокафяви петна по лицето – chloasma uterinum. Хиперпигментирани петна остават по кожата след вендузи, синапизми, облъчвания с рентгенови лъчи и др.
От патологично променените пигментации по кожата най-голямо значение има тази при болестта на Addison. Пигментацията се дължи на натрупването в кожата на меланин, поради което се нарича меланодермия. Появява се в началото по откритите части на тялото, после по гръдните зърна, по половите органи и накрая се пигментира цялата кожа- като придобива тъмнобронзово кафяв цвят. Светли остават само дланите на ръцете и стъпалата, гънките им обаче са хиперпигментирани. Характерно за Адисоновата болест е появяването на кафяви петна по лигавиците на устата – по устните, венците, вътрешната повърхност на бузите, езика.
Светлокафяви петна могат да се появят по кожата на лицето, главно около очите и устата при болестта на Базедов.
При pellagra има променена пигментация по откритите, изложени на слънчева светлина части на тялото – кожата там най-напред се зачервява, а после се пигментира кафяво.
При хемохроматоза (бронзов диабет)- заболяване, при което има нарушаване на обмяната на желязото, кожата се пигментира отначало кафяво, а по-късно синкавосиво. Това се дължи на отлагане на меланин и други пигменти.
Кафяво пигментиране на кожата се наблюдава и при хроничните форми на маларията.
При дълготрайна употреба на някои лекарства може да се получи пигментация на кожата и същевременно тъмен ръб по венците – олово, бисмут, сребро.
Има случаи, когато кожата е лишена от нармалния си пигмент. Тази депигментация може да бъде обща (albinismus) или във вид на петна – vitiligo.