Причините за флегмон са попадане на бактерии в повърхностните меки тъкани на тялото, обикновено стафилококова или стрептококова инфекция. При флегмон се наблюдава гъста гнойна колекция или гнилостен разпад от гнилостни (путридни) причинители, като протеус, коли, Clostridium feseri, Clostridium chauvoei и gp. Флегмонът често е последица на фурункули, карбункули и абсцеси на потните жлези.
Флегмонът представлява повърхностно и пространствено прогресиращо възпаление в рехавите съединителнотъканни структури с болезнено зачервяване, леко, обикновено едематозно подуване, без ясно отграничаване. При флегмонозното възпаление е налице дифузно пропиване на меките тъкани с гноен ексудат. Температурата показва обща инфекция. Особени форми на флегмонозно възпаление, които изискват специално внимание са флегмона на пода на устната кухина и флегмона на главата.
Симптоми при флегмон на пода на устната кухина
Флегмонът на пода на устната кухина е слабо болезнен и твърд като дъска – нарича се „дървен флегмон no Reclus“.
Симптоми при флегмон на главата
Флегмонът на главата е честа последица на наранявания, фурункул, карбункул и остеомиелит. Флегмонът на меките тъкани на главата бива повърхностен – в случаите, когато възпалителният процес се развива по галеа апоневротика (съединително-тъканната фасция на главата) и дълбок, когато се локализира между нея и периоста. Локалните симптоми при флегмон на главата са оток на кожата, зачервяване и силна болка в областта на възпалението. При дълбоките флегмони бързо настъпва умъртвяване (некроза) на съединително-тъканната обвивка на главата и периоста – обвивката на костта. Между кожата и костите на черепа се обособява кухина, изпълнена с гной. При опипване на същото място се установява флуктуация – мековат централен участък. Общото състояние на пациентите с флегмон на главата е тежко. Те имат висока температура, треска, повишаване на левкоцитите в кръвта (левкоцитоза). Флегмонът на главата се съпътства с развитието на лимфангит, тромбофлебит, а макар и рядко може да настъпят тежки усложнения – менингит и абсцес на мозъка.
Лечение на флегмон
При флегмон се предприема ранна хирургическа инцизия и контраинцизия. При тази манипулация се извършват два хирургически разреза в противоположните крайща на флегмона, които целят да се създаде път за освобождаване от гнойните материи, пропиващи меките тъкани и тяхното извеждане навън. Изтича ли при инцизията само оточна (едемна) течност, все пак тя е била показана! Най-честата грешка при оперативното лечение на флегмон е извършването на много малки инцизии при лоша наркоза на пациента! Понякога може да се наложи обездвижване (имобилизация), ако флегмонът се е развил на крайник. Следват дренаж, и компреси със Sol. Aethacridini lactas (Rivanolum) 0,1 %, кислородна вода, lodoformium. При лечението на флегмон задължително се провежда целенасочена антибиотична терапия, по възможност след определяне резистентността на бактериалните причинители, установени при микробиологично изследване на гнойта.