Отокът е важен симптом при бъбречните заболявания. В патогенезата на бъбречните отоци играят роля много фактори, най-важните от които са :
– Задръжка на натриев хлорид – здравият човек приема дневно около 10-15 г готварска сол и толкова излъчва през бъбреците. При заболяване на бъбреците, натриевият хлорид не се излъчва достатъчно и се задържа в тъканите.
С многобройни опити е установено, че задръжката на натриев хлорид и по-специално на натриевия йон се съпровожда и със задръжка на вода. Задръжката на натрия в организма може да се дължи на намалена бъбречна филтрация или на усилената му реабсорбция в каналчетата. Често съществуват и двата процеса едновременно. Реабсорбцията на натрия в тубулите се усилва от хормона на надбъбреците – алдостерон;
– Понижено колоидо-осмотично налягане на кръвната плазма – при бъбречните заболявания, при които в урината се отделя белтък, се получава хипопротеинемия – намаление на белтъците в кръвната плазма. При хипопротеинемия колоидо-осмотичното налягане на кръвната плазма се намалява, поради което част от водата напуска кръвоносните съдове и преминава в тъканите;
– Повишена пропускливост на капилярите – при гломерулонефритите стената на капилярите може да бъде увредена и да пропуска течности. Това увреждане се дължи вероятно на алергичен възпалителен процес (капилярит) – или на токсично увреждане на капилярите.
Бъбречните отоци могат да се образуват за много кратко време(за една нощ) или постепенно. Отичат главно тези части на тялото, където има рехава съединителна тъкан – клепачите, лицето, подбедриците. Характерно за бъбречно болните е отичането на лицето и клепачите сутрин след събуждане. Бъбречните отоци са меки и кожата над тях има блед цвят.
Оточната течност може да се събере и в серозните кухини – коремната, плевралната, перикардиалната. Понякога бъбречните отоци не личат ясно, а са скрити (тъканни). В такъв случай системното измерване на тялото показва немотивирано повишение с няколко килограма.
От бъбречните заболявания с отоци протичат нефритите и особено нефрозите.